Начало . За нас . Процедура . Документи . Цени . Контакти . Търсене . Звездите . Съзвездия . Празници . Измамници . Помощ
Раждане на звездите
Слънцето
Полярна звезда
Двойни звезди
Бели джуджета
Черни джуджета
Жълти джуджета
Червени джуджета
Пулсари
Звездни купове
Видове звездни купове
Често наричаме космоса безвъздушно пространство, предполагайки, че е само една пустош. Но това не е точно така. Междузвездното пространство е наситено с прах и газ (основно хелий и водород, макар последният да е значителоно повече). Във Вселената съществуват цели облаци с прах и газ. Заради тези облаци е невидим центърът на нашата галактика. Облаците могат да имат размери светлинни години, а частите им могат да се свиват под действие на гравитацията.

В процеса на свиване част от облака ще се уплътнява, а заедно с това и ще се нагрява. Ако масата на свиващото се вещество е достатъчна за да се получат в него в процеса на свиване термоядрени реакции, то от такъв облак ще се получи звезда.

Обикновено от един облак се раждат цяла група звезди, които е прието да се наричат звезден куп. В облака се образуват отделни уплътнявания, и от всяко такова може да се роди звезда. Най-леките звезди имат маса 12 пъти по-малка от масата на Слънцето. Ако свиващите се части на облака са с по-малка маса, но не по-малка от 100 пъти масата на Слънцето, такива облаци образуват тка наречените кафеви джуджета. Кафевите джуджета са още студени червени звезди. Тези обекти се нагряват достатъчно силно от гравитационното свиване и излъчват много топлина (инврачервено излъчване), но светят едва-едва. Ядрени реакции в кафявите джуджета, обаче, не започват. В крайна сметка, гравитационното свиване спира порди съпротивлението на газа отвътре, при което спират да се отделят нови порции енергия и кафявите джуджета за сравнително кратко време изстиват. Едно от последните открити кафяви джуджета е кафявото джудже от съзвездие Хидра. Яркостта му е 22,3, въпреки че е отдалечено само на 33 светлинни години от Слънцето. Уникалността на това близко кафяво джудже се състои в това, че всички по-рано открити подобни обекти са части от двойни системи, а този е сам. Забелязан е единствено поради близостта си до нас. Планетата Юпитер, най-голямата в Слънчевата система е 80 оъти по-малка от звездите с най-малка маса и само 8-10 пъти по-малка от кафявото джудже.

Ако е достатъчно масивен за образуване на звезда, облакът дотолкова се загрява, че започва да излъчва топлина и понякога дори слабо да свети в тъмно-червено (още преди началото на ядрения синтез). Такъв облак е прието да се нарича протозвезда (преди звездата). Когато температурата в центъра на протозвездата достигне 10 000 000 К, започва термоядреният синтез. Налягането, предизвикано от този процес противодейства на гравитацията, свиването на протозвездата се прекратява и тя се превръща в звезда. Времетраенето на този процес зависи от масата. Звезди с масата на Слънцето преминават през този стадий за 30 000 000 години. Звезди 3 пъти по-големи от Слънцето преминават през тази част на раждането си за 100 000 години, а звезди 10 пъти по-малки от нега - за 100 000 000 години. Както виждаме, при малките звезди всички процеси протичат бавно - те се раждат дълго време и имат дълъг живот. Към тези звезди спадат червените джуджета, които по размери са 10 пъти по-малки от Слънцето. Звезда с големина на Слънцето носи името "жълто джудже". Това са също относително малки звезди. Най-големите и тежки нормални звезди се наричат "сини гиганти".

Ако тази информация е била полезна за Вас, гласувайте за този сайт ТУК