Червени джуджета

Червените джужжета са най-многочислените звезди в нашата и болшинството от другите галактики. Смята се, че в нашата галактика има 300 милиарда червени джуджета. Времето на гравитационното свиване на червените джуджета и изхода им на главната последователност (интервал от раждането им до формиране на термоядрен източник на енергия в недрата им), поради малката маса и ниската яркост е огромно и достига няколко милиарда години. Червените звезди, достигнали главната последователност с маса по-голяма от 0,3 от масата на Слънцето, се състоят от ядро, в което гори водород, вътрешна област с лъчист пренос на енергия и конвективна обвивка. При червените джуджета с по-малка маса, преносът на енергия от недрата към повърхността се осъществява напълно чрез конвекция.

Поради факта, че червените джуджета имат ниска яркост, нощно време можем да наблюдаваме на небето само твърде ограничено количество такива звезди, независимо от тяхното широко разпространение в галактиката. Така например, най-яркото червено джудже е една от звездите в системата Алфа Кентавър и независимо от това, че е една от най-близките звезди (разстоянието до нея е малко над 4 светлинни години), нейната звездна величина е +1,33. Втората по яркост е звезда 70 в Змиеносец, която е от 4-та звездна величина и се намира на 16 светлинни години от Слънцето. Освен това, тази звезда, за разлика от Алфа Кентавър, е видима в северното полукълбо.

Кафяви джуджета

Кафяви джуджета се наричат особен клас звезди - между звезда и планета. Поради малката маса, в нведрата на тези звезди е невъзможно протичането на устойчиви ядрени реакции, а слабото светене на кафявите джуджета е предизвикано от отделяне на гравитационна енергия при бавното свиване на звездата.