Начало . За нас . Процедура . Документи . Цени . Контакти . Търсене . Звездите . Съзвездия . Празници . Измамници . Помощ
Раждане на звездите
Слънцето
Полярна звезда
Двойни звезди
Бели джуджета
Черни джуджета
Жълти джуджета
Червени джуджета
Пулсари
Звездни купове
Видове звездни купове
Белите джуджета са необичайни, много малки и много плътни звезди. Радиусът им средно е равен на земния радиус, а масата им съответства на масата на Слънцето. Яркостта на белите джуджета е хиляди пъти по-малка от яркостта на Слънцето. Първото бяло джудже, което е било открито, е Сириус Б - спътник на звездата Сириус. Той е бил открит в средата на XIX век, когато астрономите са забелязали изкривявания в движението на главната звезда Сириус, предизвикани от притеглянето на малкия, но тежък спътник. Сириус Б имал бял цвят и това определило името на всички звезди от този тип, макар да има и бели джуджета с по-ниска температура на повърхността, които са с жълт или червеникав цвят. Главната отличителна черта на вътрешния строеж на белите джуджета е гигантската им плътност в сравнение с нормалните звезди. Средната им плътност може да бъде примерно около 1 милион пъти по-висока от тази на водата. Поради огромната плътност на газовете в недрата на белите джуджета, те се намират в необикновено състояние - изроден газ. Свойствата на такъв изроден газ съвсем не приличат на свойствата на обикновените газове. Например налягането му практически не зависи от температурата. Устойчивостта на бялото джудже се поддържа от това, че огромната, смазваща гравитация се противопоставя на налягането на изродения газ в недрата му.

Белите джуджета са краен стадий на еволюция на звездите с не много голяма маса. Ядрени източници на енергия в звездата вече няма и тя още дълго свети, изстивайки бавно. Белите звезди са устойчиви, ако тяхната маса не превишава 1,2 пъти масата на Слънцето.

Ако тази информация е била полезна за Вас, гласувайте за този сайт ТУК