Съзвездието е участък от небесната сфера с всички проектиращи се върху него от земна гледна точка небесни обекти. Съвременната астрономия дели небето на 88 съзвездия. Границите им се очертават с прекъсната линия по кръговете на небесните паралели (деклинация, β) и дъгите на небесните меридиани (ректасцензия, α) по Екваториалната координарна система - 1875 г. Ректасцензията се измерва в часове, а деклинацията в градуси. Съвременните наименования на латински и границите на съзвездията са установени с решение на Международната астрономическа асоциация (МАС) през 1922-1935 година и е решено занапред да не се променят.
На латински "съзвездие" се превежда "constellatio" и означава колекция (т.е. група) от звезди. В древността "съзвездия" са наричали изразени групи звезди, които помагали да се запомни картината на звездното небе и с тяхна помощ хората да се ориентират в пространството и времето. Всеки народ си имал своите традиции при разделяне небето на съзвездия. Определените от съвременната астрономия съзвездия и включените в тях ярки звезди в болшинството си носят имена, традиционни за европейската култура.
Трябва да е ясно, че съзвездието не е определена област в космическото пространство, както го смятат повечето непосветени, а само някакъв диапазон от направления от гледна точка на земния наблюдател. Звездите, образуващи едно съзвездие, са разположени на най-различни разстояния от нас. Освен звездите, в различните съзвездия могат да бъдат видяни както много далечни галактики, така и близки обекти от слънчевата система. Всички те в момента на наблюдението се отнасят лъм даденото съзвездие. С времето, обаче, тези обекти могат да се преместват от едно съзвездие в друго. Това е присъщо най-вече на близките и бързо движещи се обекти: Луната, например, прекарва в едно съзвездие не повече от 2-3 денонощия, а планетите от няколко денонощия до няколко години. Дори някои близки звезди през последното столетие са преминали границите на съзвездия.
Видимата площ на съзвездието се определя в телесен ъгъл и се изчислява в квадратни градуси. За пример Слънцето и луната заемат на небето площ около 0,2 квадратни градуса, а площта на цялата небесна сфера е около 41253 кв. градуса.
Названията на съзвездията са дадени в чест на митически персонажи (Андромеда, Касиопея, Персей и др.), на животни (Лъв, Дракон, Голяма мечка и Малка мечка и др.), на забалежителни открития в древността или съвремеността (Компас, Везни, Жертвеник, Телескоп, Микроскоп и др.), а така също и на предмети, чиито фигури напомнят (Триъгълник, Стрела, Южен кръст и други). Често една или няколко звезди в съзвездията имат свои имена. Например Сириус от съзвездието Голям пес, Вега в съзвездието Лира, Капела в съзвездие Колар и т.н.. Като правило, името на звездата, свързано с името на съзвездието, обозначава части от тялото на митичният герой или животно.
Съзвездията са паметници на древната култура на човека, неговите митове и неговите първи интереси към звездите. Те помагат на историците по астрономия и митология да разберат начина на живот и на разсъждение на древните хора.