Полярна звезда

Полярната звезда се отнася към класа на цефеидите. Цефеиди са променливи звезди-гиганти, променящи яркостта си на периоди от 1 до 50 денонощия (а в други галактики - до 218 денонощия). Едновременно с промяна на яркостта, се променя ефективната температура на звездата (в максимума на яркостта си цефеидите имат максимална температура), цвета, а дори и лъчевата скорост (при максимална яркост повърхностните слоеве на на звездата се отдалечават от нас с най-голяма скорост - звездата се свива).

Диаметърът на полярната звезда превишава диаметъра на слънцето 46 пъти. Разстоянието от Земята до Полярната звезда е 472 светлинни годони.

Полярната звезда влиза в състава на съзвездие Малка мечка. На свой ред Малката мечка се явява околополюсно съзвездие и по всяко време е видима над хоризонта. Тя почти изцяло е обкръжена от съзвездието Дракон. Северно от нея се намира съзвездие Жираф. С невъоръжено око в малката мечка могат да се видят 20 звезди. Основно това са слаби звезди. Само Полярната звезда има втора звездна величина. Най-ярките звезди от съзвездието напомнят Голямата мечка, но в умален вид и преобърната.

В наше време Полярната звезда е най-близката звезда до северния полюс на Земята и затова не може да бъде забелязано с просто око някакво нейно преместване на небето. Заради прецесията, северният полюс на земята описва около северния полюс на еклиптиката окръжност с ъглов радиус, равен на наклона на еклиптиката (23° 27') към плоскостта на небесния екватор в тречение на 25 800 години. За този период различни звезди, лежащи на тази окръжност или около нея, стават по ред полярни. Така например преди 2500 години полярна звезда е била β от Малката мечка и затова арабите са и дали името Кохаб (Северна звезда).