Начало . За нас . Процедура . Документи . Цени . Контакти . Търсене . Звездите . Съзвездия . Празници . Измамници . Помощ
Раждане на звездите
Слънцето
Полярна звезда
Двойни звезди
Бели джуджета
Черни джуджета
Жълти джуджета
Червени джуджета
Пулсари
Звездни купове
Видове звездни купове
В продължение на векове източник на сведения за звездите и вселената за астрономите е бил видимият свят. Наблюдавайки с просто око или с телескоп, те са използвали много малък интервал от целия вълнов спектър от електромагнитните излъчвания, изпускани от небесните тела.

Астрономията се преобрази от средата на миналия век, когато прогресът във физиката и техниката й предостави прибори и инструменти, позволяващи да се води наблюдение в най-широк вълнов диапазон - от метрови вълни до гама-лъчи, където дължината на вълната представлява милиардни части от милиметъра. Това е предизвикало нарастващ поток от астрономически данни. Фактически всички големи открития през последните години са резултат от съвременното развитие на новите направления в астрономията, която вече стана всевълнова.

Още от началото на 30-те години, когато са възникнали теоретичните представи за неутронните звезди, се е очаквало, че те би трябвало да се проявят като космически източници на рентгеново излъчване. Тези очаквания са се оправдали след 40 години, когато са открити барстерите и е било доказано, че техните излъчвания се раждат на повърхността на горещи неутронни звезди. Но съвсем неочаквано първите открити неутронни звезди са се оказали не барстери, а пулсари, проявяващи се като източници на кратки импулси радиоизлъчване, следващи един след друг с поразителна периодичност.

През лятото на 1967 година в Кембриджкия университет влязъл в експлоатация нов телескоп, специално построен от Антъни Хюиш и неговите сътрудници с една единствена наблюдателна цел - изучаване трептенето на космическите радиоизточници. Това явление, подобно на известното на всички трептене на звездите, възниква от случайни нееднородности в среда, през която преминават електромагнитни вълни по пътя си от източника към нас. Новият радиотелескоп позволил да се извършат наблюдения от големи участъци на небето, а апаратурата за обработка на сигнала била способна да регистрира ниво на радиопотока през няколко десети от секундата. Тези две особености на новото оборудване позволили на кембриджките радиоастрономи да открият нещо напълно ново - пулсарите.

Първата публикация на кембриджката група се появява през Февруари 1968 година и в нея, в качеството на вероятни кандидати за ролята на източници на пулсиращо излъчване се споменават неутронните звезди. Периодичността на радиосигнала се свързва с бързото въртене на неутронните звезди. Източникът се върти като маяк и това води до накъсаност на видимото излъчване, достигащо до нас на отделни импулси. Откриването на пулсарите е отбелязано с Нобелова награда по физика през 1978 година.

Ако тази информация е била полезна за Вас, гласувайте за този сайт ТУК