Где ми е звездата?

Небето
Небесна сфера
Земята
Основни линии
Небесни координати

Екваториална координатна система

Определянето на местоположението на звезда върху небесната сфера посредством екваториалната координатна система е подобно на определянето на точка върху земното кълбо чрез географските и координати. Небесните ректасцензия α и деклинация β в общи линии отговарят на земните дължина λ и ширина φ.

Основната плоскост на екваториалната координатна система е небесния екватор, която съвпада с плоскостта на земния екватор.

Деклинацията (ширината) се изразява в градуси, минути и секунди. Небесният екватор дели небесната сфера на северно и Южно полукълбо. От него започва и броенето, като за северното полукълбо достига 90° (северният полюс), а за южното -90° (южният полюс). Височината на полюса над хоризонта се определя от географската ширина на местото на наблюдателя.

Ректасцензията (дължината) се отчита в посока обратна на въртенето на небесната сфера. Отчитането обикновено е в часове, минути и секунди, но може да бъде и в градуси. При първа екваториална координатна система броенето е от меридиана на наблюдателя до маридиана на обекта и по тази причина дължината се явява промелива величина, зависеща от времето и мястото на наблюдателя.

За да имат звездите постоянен адрес на небето, в звездните каталози се използва втора екваториална координатна система. При нея за нулева точка на ректасцензията се приема точката на пролетното равноденствие - там, където еклиптиката пресича земния екватор през пролетта.

Еклиптична координатна система

Аналогична е на екваториалната, но оста и е перпендикулярна на плоскостта на еклиптиката. Т.е. оста на небесната сфера сключва ъгъл със земната ос равен на ъгъла между екваториалната и еклиптичната плоскост. Еклиптичната ширина отговаря на деклинацията, а еклиптичната дължина се измерва, както се измерва ректасцензията в екваториалната система. Разликата е, че цялата координатна система е наклонена в съответствие с еклиптичния наклон.

Азимутална координатна система

Понякога за да се открие по-лесно или да се зададат координати на небесно тяло от точката на наблюдателя се използва азимуталната координатна система. Лесна е за изчисление, тъй като се вземат предвид ъгловата височина h (алтитуда) на обекта спрямо хоризонта от местото на наблюдение и ъгълът, който се сключва при наблюдателя между проектираната права от небесното тяло и посоката към северния или южния полюс Az (азимут).

И алтитудата и азимутът се измерват в градуси, минути и секунди, като алтитудата може да бъде от 0° при хоризонта до 90° в зенита, а азимутът от 0° до 360° по посока на часовниковата стрелка спрямо земната повърхност.